“Стопанката на господ” от Розмари Де Мео

Мисля, че всеки българин извън родината има нужда да прочете това чудо неземно, българско!

Не си спомням кога за последно една книга ме е разревавала толкова много, на всяка страница, и всяка страница все повече – ама то и не е едно такова тъжно плачене, а малко засрамено от себе си, от това че сме я забравили, ама знаем, че тя винаги е там за нас и винаги ни чака с отворени обятия.

Тази книга не идва при всеки и когато дойде, си има причина за това и изобщо не е случайно! На мен ми дойде, защото мама знаеше, че ми е много мъчно по чубжината и имах нужда от една дружка. От нещо, което да ми напомни, че колкото и да и се сърдим, колкото и да ни разочарова, у нас винаги си е най-топло, най-уютно, най-вкусно и най-хубаво.

Плаках, защото бях забравила колко много я обичам. Плаках, защото си мислех, че тя ме беше забравила. Плаках, защото много, много ми липсва. Плаках, защото всъщност аз много я обичам, а тя много ме нарани, и аз не и простих. Плаках, защото не мога вече и трябваше да и простя. Плаках, защото разбрах, че и тя много ме обича и ми е простила.

Но изпод всичките тези сълзи, започнах да чувствам едно такова, топличко, една топлинка от вътре, която започна да ме прави по-щастлива, по-добричка и по-мила. Започнах за се сещам колко хубави мигове имам с нея. Колко е красива, колко е дива и колко е свободна. Ах, каква е самодива!

Стопанката на господ, имам чувството, че беше баба ми, която наскоро загубих. С която не можах да се сбогувам. Много ми беше мъчно. Може би и точно заради това най-много. Защото аз видях баба в нея и можехме още веднъж да си поговорим, да се посмеем и поплачем за еднин последен път заедно.

Всеки има да научи по нещо за себе си и за родината от стопанката. Всеки има да си спомни по нещо от стопанката. А от господ – имаме само да слушаме. Той е най-тихият, а има най-много да ни научи. Само ако го послушаме и му позволим, разбира се!


Книгата на Розмари Де Мео можете да си поръчате от тук – http://narichane.com/. Ама само оттук! Защото книгата е специална, и много свещена. И защото трябва да се потрудиш да я имаш, че да я оцениш истински накрая!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

w

Connecting to %s

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑

%d bloggers like this: